Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,

Когато сме лоши, сърцата ги няма!
Махленски побои в душата кънтят.
Плащаме скъпо за трици и плява.
Плащаме скъпо, да мине денят.

Безсънните нощи разказват ми сага,
за хубави хора, живели преди.
Отровата, дето в юмруци се стяга
не е от тоз свят. Тя просто боли!

Огледайте хубаво своите длани!
Кобалтови, могат да бъдат и зли.
Да тътрят безмълвни, протяжни рани,
с безсмислени белези, че пак сме сами.

И как да го кажа красиво накрая?!
"Не на омразата!, Не на скръбта!"......
Просто пътечка на крачка от рая.
Леко стъпвайте, че е дълъг денят!