И не поглеждам за класации,
защо ли, мисля си – не е крепеж?!
Не, нямам капчица стремеж
да идват в повече овации!

Не ми е чуждо да се справям 
и с мъката, и с радостта…
През сиво-скучните блата
пак път за себе си проправям!

Живея за едната дума само,
не ставам роб на суха суета,
но писано ми е било така -
да търся вечното ти рамо…

И там, на края на скалите,
под светлосиния покров,
дочула пак любовен зов,
намеря ли те – към звездите

ще се качим по цветна нишка,
задъхани ще се простим
с праха от вятъра невидим,
отронили едва въздишка!