И не поглеждам за класации,
защо ли, мисля си – не е крепеж?!
Не, нямам капчица стремеж
да идват в повече овации!
Не ми е чуждо да се справям
и с мъката, и с радостта…
През сиво-скучните блата
пак път за себе си проправям!
Живея за едната дума само,
не ставам роб на суха суета,
но писано ми е било така -
да търся вечното ти рамо… ...