15 jun 2007, 20:00

Не тръгвай, моя тъгa... 

  Poesía
577 0 10
Не тръгвай, моя тъгa,
аз съм щастлива, но и сама.
Какъв живот ще е това? -
Разпръснаха се мечтите ми по вятъра...
И свещта догоря,
в сърцето ми без любов - изстина то.
Имам някой да ме обича,
но не кой да е, а мрака на безлунието -
черен, страшен, призрачен е той.
Недей така - не ми е смешно.
Не ми се подигравай, че съм странна...
Който няма любов "по всяко време",
намира смисъл за щастие и в самотата!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??