Jun 15, 2007, 8:00 PM

Не тръгвай, моя тъгa...

  Poetry
714 0 10
Не тръгвай, моя тъгa,
аз съм щастлива, но и сама.
Какъв живот ще е това? -
Разпръснаха се мечтите ми по вятъра...
И свещта догоря,
в сърцето ми без любов - изстина то.
Имам някой да ме обича,
но не кой да е, а мрака на безлунието -
черен, страшен, призрачен е той.
Недей така - не ми е смешно.
Не ми се подигравай, че съм странна...
Който няма любов "по всяко време",
намира смисъл за щастие и в самотата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...