Jun 15, 2007, 8:00 PM

Не тръгвай, моя тъгa...

  Poetry
713 0 10
Не тръгвай, моя тъгa,
аз съм щастлива, но и сама.
Какъв живот ще е това? -
Разпръснаха се мечтите ми по вятъра...
И свещта догоря,
в сърцето ми без любов - изстина то.
Имам някой да ме обича,
но не кой да е, а мрака на безлунието -
черен, страшен, призрачен е той.
Недей така - не ми е смешно.
Не ми се подигравай, че съм странна...
Който няма любов "по всяко време",
намира смисъл за щастие и в самотата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...