Недей тъгува, не тъжи,
прости на лятото, че си отива
и първите снежинки закачливи
с усмивка посрещни.
Самотните сърца и зли, и плахи,
във длани сестрински стопли,
недей тъгува, че далеч е някой,
на разстоянията, на света прости!
На разстоянията толкова привидни...
© Кирил Иванов Todos los derechos reservados