Dec 9, 2008, 5:57 PM

Не тъгувай

910 0 1

Недей тъгува, не тъжи,

прости на лятото, че си отива

и първите снежинки закачливи

с усмивка посрещни.

 

Самотните сърца и зли, и плахи,

във длани сестрински стопли,

недей тъгува, че далеч е някой,

на разстоянията, на света прости!

 

На разстоянията толкова привидни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатли ме много.Прочетох малкото ти не6тица,и харесах ,естественно,но за6то ми се иска6е стиха да продьлжава о6те,може би за6то ми даде малко топлинка ,а аз исках много повече.ПОЗДРАВ!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...