Не ù отнемай
Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш,
да я лишиш от нейните крила,
ще смъкнеш само горната позлата,
но няма в плен да сложиш песента.
И ако някога в клетка я поставиш
и пожелаеш тя да пее в утринта,
ръцете си тогава ще намразиш,
че са затворили копнежа-светлина.
Душата ми е ярка синя птица,
познала горест и мечта
и за да пее тя честита,
не ù отнемай миговете свобода.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
