AJIEKC (Алекс Маринова)
20 20
15 abr 2012, 21:46

Не умея да обичам 

  Poesía » De amor
865 0 4

Виж ме как се приближавам,

с поглед, вперен в твоите очи... 

Дойдох, но няма да оставам. 

Само ще целувам. Ти мълчи. 

 

За малко обич аз от тебе 

монахиня в манастир ще стана. 

И заек ще науча на летене, 

стига само да ме пожелаеш. 

 

Харесвам ли  ти? Именно такава 

необмислена, като постъпка смела? 

Ако отговориш с "ДА", тогава 

ще се облека за тебе в дантела. 

 

Ще оставя и ръцете ти да ме достигат, 

да препускат върху грешното ми тяло... 

И както съм дошла - ще си отида, 

сърцето ми е счупено и спряло. 

 

То отдавна не умее да обича

и в клетка у дома стои, 

а нощем тихо се облича

и при тебе идва.

Да изневери...

 

 

 

 

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хахаха,такъв е лафа,маме!
  • Дали е предназначен за някого или е "поредната измислица" не е от значение. Факт е, че стихът е изпълнен с чувственост!
    Много ми хареса, Алекс!
    Поздрав!
  • Благодаря,но стиха не е предназначен за никого.Той е просто поредната измислица на творческия ми мозък!
  • Малко странна втора строфа.
Propuestas
: ??:??