Не умея да обичам
Виж ме как се приближавам,
с поглед, вперен в твоите очи...
Дойдох, но няма да оставам.
Само ще целувам. Ти мълчи.
За малко обич аз от тебе
монахиня в манастир ще стана.
И заек ще науча на летене,
стига само да ме пожелаеш.
Харесвам ли ти? Именно такава
необмислена, като постъпка смела?
Ако отговориш с "ДА", тогава
ще се облека за тебе в дантела.
Ще оставя и ръцете ти да ме достигат,
да препускат върху грешното ми тяло...
И както съм дошла - ще си отида,
сърцето ми е счупено и спряло.
То отдавна не умее да обича
и в клетка у дома стои,
а нощем тихо се облича
и при тебе идва.
Да изневери...
© Алекс Маринова All rights reserved.
