Не вдигай дума срещу тишина...
Не вдигай дума срещу тишина.
Не се мери със неговата сянка.
Отдавна съм разлистена жена,
която само във сърцатост вярва.
А той е силен мъж във слабостта.
Заплаче ли от песен, ме прегръща.
Но се скъпи над моята сълза.
Търкулне ли се, я попива с устни.
Да, вярно е, без сбогом си отива.
Разделна дума над любов не тегне.
Накрай света дори да е отишъл,
със него съм. Нали сърце го следва.
Не ме разчувстват твоите сълзи.
Не ме мечтай. Аз виждам само него.
Сънувай съвършените жени.
Аз съм далеч от всяко съвършенство.
Обичам го. От милион и две лета.
И още толкова поне ще го обичам.
Върви да търсиш своята жена,
без мнимото си чувство на приличие.
Не ме разбираш!? Все ми е едно.
Вземи си суетата и си тръгвай.
Предлагаш ми обречена любов,
която обикаля в кръг на пръстен.
Не се гради на сипеите мост.
Сърце не се заобикаля с думи.
Само избира почетния гост.
Един. Останалите са му чужди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
