27 jun 2007, 0:58

Не вярвах

  Poesía
1K 0 3
Не вярвах, че ще спра да те обичам,
че ще престанеш да долиташ във съня ми,
аз още те усещам тук, до мен -
в сърцето ми, във въздуха,
в смеха ми!

Но ти не си това, което беше,
сълзите вече не текат,
не вярвам, но без тебе съществувам,
и пак живея, дишам и горя!

И все по-рядко идваш в паметта ми,
мечтите ми далече са от теб
и само някога долита спомена,
как ти открадна моето сърце.

Но вече не умирам в самота
за теб да плача - някак си не мога...
Усмихната напред ще продължа,
загърбила прощалното ти сбогом!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...