27 jun 2007, 0:58

Не вярвах

  Poesía
1K 0 3
Не вярвах, че ще спра да те обичам,
че ще престанеш да долиташ във съня ми,
аз още те усещам тук, до мен -
в сърцето ми, във въздуха,
в смеха ми!

Но ти не си това, което беше,
сълзите вече не текат,
не вярвам, но без тебе съществувам,
и пак живея, дишам и горя!

И все по-рядко идваш в паметта ми,
мечтите ми далече са от теб
и само някога долита спомена,
как ти открадна моето сърце.

Но вече не умирам в самота
за теб да плача - някак си не мога...
Усмихната напред ще продължа,
загърбила прощалното ти сбогом!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....