Не вярвах
Не вярвах, че ще спра да те обичам,
че ще престанеш да долиташ във съня ми,
аз още те усещам тук, до мен -
в сърцето ми, във въздуха,
в смеха ми!
Но ти не си това, което беше,
сълзите вече не текат,
не вярвам, но без тебе съществувам,
и пак живея, дишам и горя!
И все по-рядко идваш в паметта ми,
мечтите ми далече са от теб
и само някога долита спомена,
как ти открадна моето сърце.
Но вече не умирам в самота
за теб да плача - някак си не мога...
Усмихната напред ще продължа,
загърбила прощалното ти сбогом!!!
че ще престанеш да долиташ във съня ми,
аз още те усещам тук, до мен -
в сърцето ми, във въздуха,
в смеха ми!
Но ти не си това, което беше,
сълзите вече не текат,
не вярвам, но без тебе съществувам,
и пак живея, дишам и горя!
И все по-рядко идваш в паметта ми,
мечтите ми далече са от теб
и само някога долита спомена,
как ти открадна моето сърце.
Но вече не умирам в самота
за теб да плача - някак си не мога...
Усмихната напред ще продължа,
загърбила прощалното ти сбогом!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
Благодарности на всички за милите думи!
