Нима за теб не съществувам,
нима си тръгна любовта
не искам да повярвам,
не си способен на това.
В тази приказка красива,
в таз несбъдната мечта
плени сърцето ми наивно,
обзе изцяло моята душа.
Духовно свързани, макар далече,
мечтаехме един за друг,
а може би не ме обичаш вече,
тогава няма да ти преча.
Нима за теб съм само спомен,
нима отричаш любовта,
не мога да повярвам,
кажи ми, че не е така.
© Радостина Маринова Todos los derechos reservados