Нима за теб не съществувам,
нима си тръгна любовта
не искам да повярвам,
не си способен на това.
В тази приказка красива,
в таз несбъдната мечта
плени сърцето ми наивно,
обзе изцяло моята душа.
Духовно свързани, макар далече,
мечтаехме един за друг,
а може би не ме обичаш вече,
тогава няма да ти преча.
Нима за теб съм само спомен,
нима отричаш любовта,
не мога да повярвам,
кажи ми, че не е така.
© Радостина Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
