30.06.2007 г., 1:06

Не вярвам

1.1K 0 1

Нима за теб не съществувам,
нима си тръгна любовта
не искам да повярвам,
не си способен на това.

В тази приказка красива,
в таз несбъдната мечта
плени сърцето ми наивно,
обзе изцяло моята душа.

Духовно свързани, макар далече,
мечтаехме един за друг,
а може би не ме обичаш вече,
тогава няма да ти преча.

Нима за теб съм само спомен,
нима отричаш любовта,
не мога да повярвам,
кажи ми, че не е така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!Продължавай все така!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...