24 feb 2011, 14:48

Не вярвам в мълчаливата любов 

  Poesía
1515 0 20

                                                        "Аз вярвам в мълчаливата любов..."

                                                        Давид Овадия

                                                        едно женско мнение по въпроса:)

 

Не вярвам в мълчаливата любов,

пресипнала от горестно мълчание,

не е тя „огън”, нито „вечен зов”,

а само вечно нямо изтезание.

 

Тя пържи се във тихия си ад

на всички непрошепнати желания,

сънува допир, а върви назад

и дави се в измислени предания,

 

че страдаш ли – познал си любовта,

боде ли те отвътре – значи жив си,

че думите, възпяващи плътта,

даряват радост на душите низши,

 

че можеш да обичаш и с очи,

без устни медоносни да познаеш,

че те разбира, докато мълчиш,

сърцето, по което тихо гаснеш.

 

Мълчанието може да е част

от тайните любовни ритуали,

ала дали засища се глада

с троха самотна от погача цяла?

 

И кой поет би млъкнал поразен

от чувството, помитащо талазно

пространства, времена и светове,

за да ги сгъне до размер на пазва,

 

до тупкане на оня стар юмрук,

гърдите ни продънил без пощада

в очакване на сладостния звук

от думи две – те рая са и ада.

 

Така че не мъчете любовта,

не късайте от гласните ù струни,

ако за нея трябва да мълча,

то листите ми все ще са бездумни.

 

Не, нямата любов не е за мен.

Словата са ни боже дарование

да я възпяваме, да я кълнем,

но не и да я давим във мълчание.

 

малко ретро се получи :)

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Говори, Розита, говори...
  • Лично според мен мълчаливата любов може да бъде много силна.факт е,че словото ни различава от другите животни,но да не забравяме, че и ние сме такива, а за да продължи съществуването си един двуполов организъм, е нужно привличане между двата пола.Именно това привличане(при хората), според мен, не се дължи на словото, а на феромоните, хормоните и т.н.Даже, според мен, има да научаваме още много неща, свързани с феномена любов.Иначе, стихотворението ми хареса, личи си, че си го писала с чувство.
  • Да, кой поет би млъкнал?
    Говори, Розита, говори...
    Обичам да те слушам.
  • Страхотно е! Поздрави!
  • Браво, Росица..
    грабна ме този твой стих...
    прекрасен е.
  • Благодаря ви. Обичайте се - кой както го предпочита
  • Уааааааууу,само така!И аз не си падам по мълчаливата любов.Страхотно е!
  • Така че не мъчете любовта,
    не късайте от гласните ù струни,
    ако за нея трябва да мълча,
    то листите ми все ще са бездумни.

    Много харесах! Поздрави!
  • Ухааааааааа!Веднага си го сложих във Фейсбук!
    сякаш си ми прочела мислите, но си ги прочела много по красиво, отколкото съм ги мислила...
    сърбят ме ръцете да го изпратя на един мълчаливец...
  • Харесах!
  • Хареса ми! Сърдечни поздравления!
  • Благодаря за отзвуците
    Всяко категорическо изказване ме кара инстинктивно да заема обратна на изложената позиция и ако намеря някаква опора, да се изкажа - дваж по-категорически
    Жени - ходи ги разбери
  • Тази мълчаливка ти е влязла под кожата и е изваяла един великолепен стих!
    Вик "за" и "от" любов!
    Поздрав!
  • хехехе, ретро, ретро, ама мноооого гот!!! Поздравления, Роси!
  • ОООООООО,браво Роси!!!Мълчанието е за страхливците!!!
  • Телата ни говорят не само с гласовете...
    Мълчанието също свойте думи казва...
    С любов говорете и с любов мълчете...
    Любов да е, без значение дали ще е няма или ще приказва
  • Поздрави, Роси. Изкрещяла си я тази пуста любов, дето все господари й се пишем, а все и слугуваме. Ив
  • Аз вярвам в мълчаливата любов,
    от думите тя бързо корозира...
  • Страхотен контрапункт.Много ми хареса това "женско мнение".Аплодисменти! С нетърпение очаквам другите коментари по него...
  • Поздравления!"да я възпяваме, да я кълнем,

    но не и да я давим във мълчание."- хареса ми!

Propuestas
: ??:??