Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
20 dic 2016, 7:50  

Не вярвам вече в любовта 

  Poesía » De amor
374 0 3

НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ В ЛЮБОВТА

 

1.

В сияйния изгрев, разкрил пролетта,

потънах за първом в копнежите нежни

и вярвах до втръсване в теб, в любовта,

и вярвах до глупост, че дни безметежни

ще има за нас, ще блести красота,

ще шепнат край нас ароматни цветя.

 

2.

И после горещо се лято разстла,

което донесе ми страсти желани

и влюбен до лудост, изгубен в мъгла,

изпитвах наслади, блаженства, забрани,

но в своята ревност – магьосница зла –

измъчвах се много и много боля.

 

3.

Настъпи есен с тайнствена печал,

прокраднаха се първите съмнения

и тъй от страх и ревност притъмнял,

изгубих вяра, смисъл, вдъхновение.

Изгубих всеки светъл идеал

и всяко чисто чувство стана кал.

 

4.

След туй настана зимна сивота;

потънал в скърби и останал сам,

се лутах в мрака леден на нощта

и срутих с гръм любовния ни храм,

защото завладя ме самота

и спрях да вярвам в теб и в любовта.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??