Не вярвам вече в любовта
НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ В ЛЮБОВТА
1.
В сияйния изгрев, разкрил пролетта,
потънах за първом в копнежите нежни
и вярвах до втръсване в теб, в любовта,
и вярвах до глупост, че дни безметежни
ще има за нас, ще блести красота,
ще шепнат край нас ароматни цветя.
2.
И после горещо се лято разстла,
което донесе ми страсти желани
и влюбен до лудост, изгубен в мъгла,
изпитвах наслади, блаженства, забрани,
но в своята ревност – магьосница зла –
измъчвах се много и много боля.
3.
Настъпи есен с тайнствена печал,
прокраднаха се първите съмнения
и тъй от страх и ревност притъмнял,
изгубих вяра, смисъл, вдъхновение.
Изгубих всеки светъл идеал
и всяко чисто чувство стана кал.
4.
След туй настана зимна сивота;
потънал в скърби и останал сам,
се лутах в мрака леден на нощта
и срутих с гръм любовния ни храм,
защото завладя ме самота
и спрях да вярвам в теб и в любовта.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
