29 ene 2025, 5:42

/Не/възпитана желаност

  Poesía
445 0 1

Неистово изстиват сетивата

в просмукана от тъжност самота.

Животът мой, живот - разплата.

Живот във скръбна пиета.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Как може да желаеш нещо, което е толкова порочно? - Желаното несъзнавано.

Как се възпитава усещане за желание? - Възпитана желаност.

Как спокойно да приемаш случващото се?

Къде ти е мястото?

Вътре - си затворен \Несвободен\.

Отвън - си самотен \Неразбран\.

Същността ти не принадлежи на този Свят. Човек е там, където са мислите му.

Заслужава ли си? Заслужават ли хората?

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 

Природата човешка е първична.

По-скоро дива - фалш и суета.

Измамна е, тя, струната лирична.

Прекрасен звук - не, скръбна глухота. 

 

P.S.

Да презираш самотата страхувайки се от възможното никога, е акт на невъзпитано усещане за смисленост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....