29 ene 2025, 5:42

/Не/възпитана желаност

  Poesía
447 0 1

Неистово изстиват сетивата

в просмукана от тъжност самота.

Животът мой, живот - разплата.

Живот във скръбна пиета.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Как може да желаеш нещо, което е толкова порочно? - Желаното несъзнавано.

Как се възпитава усещане за желание? - Възпитана желаност.

Как спокойно да приемаш случващото се?

Къде ти е мястото?

Вътре - си затворен \Несвободен\.

Отвън - си самотен \Неразбран\.

Същността ти не принадлежи на този Свят. Човек е там, където са мислите му.

Заслужава ли си? Заслужават ли хората?

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 

Природата човешка е първична.

По-скоро дива - фалш и суета.

Измамна е, тя, струната лирична.

Прекрасен звук - не, скръбна глухота. 

 

P.S.

Да презираш самотата страхувайки се от възможното никога, е акт на невъзпитано усещане за смисленост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...