29 ene 2025, 5:42

/Не/възпитана желаност

  Poesía
449 0 1

Неистово изстиват сетивата

в просмукана от тъжност самота.

Животът мой, живот - разплата.

Живот във скръбна пиета.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Как може да желаеш нещо, което е толкова порочно? - Желаното несъзнавано.

Как се възпитава усещане за желание? - Възпитана желаност.

Как спокойно да приемаш случващото се?

Къде ти е мястото?

Вътре - си затворен \Несвободен\.

Отвън - си самотен \Неразбран\.

Същността ти не принадлежи на този Свят. Човек е там, където са мислите му.

Заслужава ли си? Заслужават ли хората?

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 

Природата човешка е първична.

По-скоро дива - фалш и суета.

Измамна е, тя, струната лирична.

Прекрасен звук - не, скръбна глухота. 

 

P.S.

Да презираш самотата страхувайки се от възможното никога, е акт на невъзпитано усещане за смисленост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...