29 янв. 2025 г., 05:42

/Не/възпитана желаност

450 0 1

Неистово изстиват сетивата

в просмукана от тъжност самота.

Животът мой, живот - разплата.

Живот във скръбна пиета.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Как може да желаеш нещо, което е толкова порочно? - Желаното несъзнавано.

Как се възпитава усещане за желание? - Възпитана желаност.

Как спокойно да приемаш случващото се?

Къде ти е мястото?

Вътре - си затворен \Несвободен\.

Отвън - си самотен \Неразбран\.

Същността ти не принадлежи на този Свят. Човек е там, където са мислите му.

Заслужава ли си? Заслужават ли хората?

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 

Природата човешка е първична.

По-скоро дива - фалш и суета.

Измамна е, тя, струната лирична.

Прекрасен звук - не, скръбна глухота. 

 

P.S.

Да презираш самотата страхувайки се от възможното никога, е акт на невъзпитано усещане за смисленост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...