3 dic 2021, 9:51

Не я познавам

  Poesía
514 0 1

Кажи дърво, самотно ли си тук?

"Какво, самотно ли, защо?"

При теб не идва никой друг

ни в изблик на добро, ни в зло...

"Това което казваш, е лъжа!" -

възмутено клоните разтърси.

"Не чакам нищо от света

и чувствам се щастливо още!

Аз имам звездния простор,

милувката на палавия вятър,

чистотата на безкрайни снегове

след преливките на есенният кадър.

Самота? Не я познавам още!

Под слънцето май не вирее

и нямам време за слова.

Със сок напивам се и пея!"

Разпери си короната дървото

и с нежни листи затрептя.

А по стеблото му със маршов ход подеха,

армия от дребнички, щастливи същества.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...