Не я познавам
510
0
1
Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" -
възмутено клоните разтърси.
"Не чакам нищо от света
и чувствам се щастливо още!
Аз имам звездния простор,
милувката на палавия вятър,
чистотата на безкрайни снегове
след преливките на есенният кадър.
Самота? Не я познавам още!
Под слънцето май не вирее
и нямам време за слова.
Със сок напивам се и пея!"
Разпери си короната дървото
и с нежни листи затрептя.
А по стеблото му със маршов ход подеха,
армия от дребнички, щастливи същества.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
