Не затваряй очи
вънка мракът ни дебне.
В клони вятър бучи.
вие в горските дебри.
Не затваряй очи -
рисува страхът таралежи.
Всяка дума боли,
зима в душата заскрежи.
Не затваряй очи
пак ще съмне -
повярвай ми само.
Просто сърце запали,
нека свети на моето рамо.
Като фар да гори -
за мечтите ни смели и дръзки
онзи Път през нощта,
който щастие винаги пръска.
Не затваряй очи
погледни денят се белее.
нищо, нека боли,
но в душата птицата пее.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados