23 nov 2008, 8:45

Не знаех

828 0 13

Бях ти огън. Светлина.

Бях ти вярата. Сърцето.

Поток от нежност.

Устрема в кръвта...

Бях надеждата. Крилете.

 

Бях ти въздух. И вода.

Бях ти синевата. Дъждовете.

Нежен звън на тетива.

Песен птича...

Бях ти смеховете.

 

Бях ти изповед. Съдба.

Бях ти лудостта. И стиховете.

Бях безбройни простички неща.

И бях... най-красивата комета.

 

 

Но не знаех, че сърцето ти ще спре,

след ударите на  „ще бъда".

Че не може, толкова любов да понесе...

 И вместо да го възкреся -

                                   погубих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....