23.11.2008 г., 8:45

Не знаех

821 0 13

Бях ти огън. Светлина.

Бях ти вярата. Сърцето.

Поток от нежност.

Устрема в кръвта...

Бях надеждата. Крилете.

 

Бях ти въздух. И вода.

Бях ти синевата. Дъждовете.

Нежен звън на тетива.

Песен птича...

Бях ти смеховете.

 

Бях ти изповед. Съдба.

Бях ти лудостта. И стиховете.

Бях безбройни простички неща.

И бях... най-красивата комета.

 

 

Но не знаех, че сърцето ти ще спре,

след ударите на  „ще бъда".

Че не може, толкова любов да понесе...

 И вместо да го възкреся -

                                   погубих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...