Не знаех
Бях ти огън. Светлина.
Бях ти вярата. Сърцето.
Поток от нежност.
Устрема в кръвта...
Бях надеждата. Крилете.
Бях ти въздух. И вода.
Бях ти синевата. Дъждовете.
Нежен звън на тетива.
Песен птича...
Бях ти смеховете.
Бях ти изповед. Съдба.
Бях ти лудостта. И стиховете.
Бях безбройни простички неща.
И бях... най-красивата комета.
Но не знаех, че сърцето ти ще спре,
след ударите на „ще бъда".
Че не може, толкова любов да понесе...
И вместо да го възкреся -
погубих.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Поздравявам те,Здравче!Хубав стих!
