7 feb 2007, 18:37  

Не знам....

  Poesía
752 0 3

Не знам защо хората се раждат,

не знам защо умират дори,

къде отиват, какво се случва с тях, но, уви...

Не знам защо сме живи,

с мисия ли сме изпратени на тази земя?

Дали трябва да обработваме ниви,

или трябва да сме патриоти, за България?...

Трябва ли да се покланяме на богове,

трябва ли да си правим кумири,

трябва ли да учим, за да сполучим?

На всичките въпроси досега,

отговорът е ясен - не знам.

Но защо трябва да се питаме,

нека просто си живеем с нашето "Не знам!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Аянски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...