Не знам коя съм
Застреляй ме, преди да те убия,
с отровени от болката сълзи,
събирах ги, но няма да ги пия,
подарявам ти ги, за да не боли.
Открадна ми съня, поне върни го
и тогава, като искаш си върви,
сърцето ми се къса - остави го,
след време ще започне да кърви.
Облечена съм денем с отчаяния
и лепнат ми по кожата досадно,
нощем се заслушвам във мълчания,
а от самотност ми е хладно.
И всеки ден по малко си отивам,
безвъзвртатно и не знам коя съм,
опитах се сълзите си да скривам,
но болката не мога да понасям.
с отровени от болката сълзи,
събирах ги, но няма да ги пия,
подарявам ти ги, за да не боли.
Открадна ми съня, поне върни го
и тогава, като искаш си върви,
сърцето ми се къса - остави го,
след време ще започне да кърви.
Облечена съм денем с отчаяния
и лепнат ми по кожата досадно,
нощем се заслушвам във мълчания,
а от самотност ми е хладно.
И всеки ден по малко си отивам,
безвъзвртатно и не знам коя съм,
опитах се сълзите си да скривам,
но болката не мога да понасям.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
