Не зная как да те повикам
в моя ден отново да се върнеш.
Не зная как да те помоля
с усмивка ледовете да стопиш.
Не зная как да срещам мрака,
обвита в мъка и тъга.
Не зная по пътя как да тръгна,
да срещна отново любовта.
Не зная как да продължа
песента ни недопята.
Не зная истина една...
Обичал ли си ме  някога?
Не зная толкова неща...
За теб, за мен и за света.
Знам, че искам да сме двама,
да чуеш няколко слова,
напиращи в моята душа...
Обичах те и обичам те сега!

Диляна Пенчева