Искам волността на птица
сред небесата сини да се рея
и с красотата на полета
да се възпламенявам, да горя, 
но нивга да не тлея.

Искам само слънцето 
да ме възражда с всеки изгрев нов
да ми е силата и волята 
искрицата в мен и теб за нов живот.

Искам небето да стигна 
без дъх да остана,
но с всичката истина 
на крилете на мечтата здраво  да се хвана.

Имам волността на птица,
топлината на слънцето 
красотата на синьото и дивото небе,
имам и силата бликаща 
от туптящото в мен сърце.

Събудих се да помечтая,
да обичам и горя 
и днес реших, че съм в Рая
Усмихни се...и ела, на мойте небеса.

И ако успях поне за малко слънцето да бъда аз
с усмивка да даря някого дори и в късен, сетен час 
си е заслужавала мечтата, и е имало защо.
Повярвах и вярвам в добротата, 
която в сърцата ни гори,
и вярвам в съдбата, която срещна ни...
А след това отдалечи.
Я.К