НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА
Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън.
Пропускат ресниците черни светлината.
Тя пърха с милионите цветни искри,
покрива с усмивки на обич земята,
с целувки от влюбени огнено устни,
Оглеждат се в синьото водно огледало,
сресват косите разрошени през нощта,
Образът им светва ефирно, синьо- бяло - ...