Mar 5, 2020, 7:43 AM

Небесна целувка

  Poetry
1.1K 0 0

НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА

 

Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън.

 

Пропускат ресниците черни светлината.
Тя пърха с милионите цветни искри,
покрива с усмивки на обич земята,
с целувки от влюбени огнено устни,

 

Оглеждат се в синьото водно огледало,
сресват косите разрошени през нощта,
Образът им светва ефирно, синьо- бяло -
огърлица сапфири – зрънца на любовта.

 

Буди се в зелено обгърната земята...
Целувката небесна и дава нов живот...
Изправя жилава, влюбена снагата си...
Буйно препуска в своя ежедневен галоп...

 

04 03 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....