Mar 5, 2020, 7:43 AM

Небесна целувка

Poetry

1.1K 0 0

НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА

Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън.

Пропускат ресниците черни светлината.
Тя пърха с милионите цветни искри,
покрива с усмивки на обич земята,
с целувки от влюбени огнено устни,

Оглеждат се в синьото водно огледало,
сресват косите разрошени през нощта,
Образът им светва ефирно, синьо- бяло -
огърлица сапфири – зрънца на любовта.

Буди се в зелено обгърната земята...
Целувката небесна и дава нов живот...
Изправя жилава, влюбена снагата си...
Буйно препуска в своя ежедневен галоп...

04 03 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0