НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА

Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън.

Пропускат ресниците черни светлината.
Тя пърха с милионите цветни искри,
покрива с усмивки на обич земята,
с целувки от влюбени огнено устни,

Оглеждат се в синьото водно огледало,
сресват косите разрошени през нощта,
Образът им светва ефирно, синьо- бяло -
огърлица сапфири – зрънца на любовта.

Буди се в зелено обгърната земята...
Целувката небесна и дава нов живот...
Изправя жилава, влюбена снагата си...
Буйно препуска в своя ежедневен галоп...

04 03 2016