7 ene 2020, 15:32

Небесни шейни 

  Poesía » Del paisaje
942 1 2

Примамват ме пространствени широти.
Изплуват на небето небесните шейни.
Развихрят се невидими реалности.
Пеят звънчета в чудни тоналности.

Прелитат непознати колесници.
Вещаят пътища птици небесници.
Кънтят чудни гласове във висините
и огласят се с дивни акорди планините.

Ваят от краските топли постели.
Поклащат се ритмите огнено сгрели.
Думите поемат по нишки изтънели.
Душите сякаш вече са трайно оживели.

Чудя се на тези картини романтични.
Книгите се саморазтварят критични.
Рисувам тихо пейзажите небесни.
Мислите ми са тихи и чудесни.

Още търся истини в куплети.
Заслушвам се в коледните песни.
Диря все в празничните вечери
аромата на запалените свещи.
 

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1470 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??