Небесни шейни
Примамват ме пространствени широти.
Изплуват на небето небесните шейни.
Развихрят се невидими реалности.
Пеят звънчета в чудни тоналности.
Прелитат непознати колесници.
Вещаят пътища птици небесници.
Кънтят чудни гласове във висините
и огласят се с дивни акорди планините.
Ваят от краските топли постели.
Поклащат се ритмите огнено сгрели.
Думите поемат по нишки изтънели.
Душите сякаш вече са трайно оживели.
Чудя се на тези картини романтични.
Книгите се саморазтварят критични.
Рисувам тихо пейзажите небесни.
Мислите ми са тихи и чудесни.
Още търся истини в куплети.
Заслушвам се в коледните песни.
Диря все в празничните вечери
аромата на запалените свещи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados
