Небесни сълзи

Небето свъси вежди, чело.
Ядосано поглежда към полето.
Отдавна сухичко е в село.
Но май, какво му дреме на бомбето?

Житата вече ги прибраха, 
но жегата не жали даже камък.
Птиците с' земята се сляха,
да поохлаждат живота си жалък.

Полей градини и поляни! 
Дари ни със животворната вода.
Да се напълнят с плод бостани. 
Да се напълни със зеленчук леха.

Полей полека и наливай
дерета и язовири, и реки.
Полей, но не ни заливай, 
че носиш ползи, но нявга и вреди.

Напръска само с две сълзици, 
прошепна плахичко в ухо: "Не сега!". 
И пак захвърли си росици, 
оставяйки ни в своята суета...

А горе с трепкащи ресници
прегръщаше светилото ни жарко.
И зноят пръсна се в искрици, 
превърнат в пепел, след огньове ярко.

Дъхът застива във телата
под купула на огнената мощ.
Единствено мълвят телата:
"Спаси ни Господи в този миг лош!".