Небесни сълзи
Небето свъси вежди, чело.
Ядосано поглежда към полето.
Отдавна сухичко е в село.
Но май, какво му дреме на бомбето?
Житата вече ги прибраха,
но жегата не жали даже камък.
Птиците с' земята се сляха,
да поохлаждат живота си жалък.
Полей градини и поляни!
Дари ни със животворната вода.
Да се напълнят с плод бостани.
Да се напълни със зеленчук леха.
Полей полека и наливай
дерета и язовири, и реки.
Полей, но не ни заливай,
че носиш ползи, но нявга и вреди.
Напръска само с две сълзици,
прошепна плахичко в ухо: "Не сега!".
И пак захвърли си росици,
оставяйки ни в своята суета...
А горе с трепкащи ресници
прегръщаше светилото ни жарко.
И зноят пръсна се в искрици,
превърнат в пепел, след огньове ярко.
Дъхът застива във телата
под купула на огнената мощ.
Единствено мълвят телата:
"Спаси ни Господи в този миг лош!".
© Кремена Арменчева All rights reserved.