5 jun 2008, 9:14

Небесно ли...

659 0 6
Небе току-що излязло от нощта
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...