Небесно ли...
Небе току-що излязло от нощта
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали,
че сме Адам и Ева от добро,
а над очите ни измамно се е струпало
най-бързоносещото се кану.
Дали сме никои или пък... нещо,
но звуците разнищваме до сутринта.
А в тъмното не закъсняваме за среща
и не заменяме сезоните за есента.
Като по чудо и усещания бистри,
белеят се - завързани платна,
а образи отново се събират,
небе да гледат и ходят по земя.
© Мариола Томова All rights reserved.
