Понасяш ме към върховете

и аз неволно издигам своите ръце.

Птици вий над мене прелетете,

подарете ми поне едно перце

от крилете си бели,

да докажа не само с думи, но и с дела

Пътя, по който сега сме поели.

Пътят на любовта.

Там аз намирам покой,

там аз намирам утеха,

там аз разбирам, че Той

унищожава безразличието.

Там, в Божието измерение,

в атмосферата на Неговата светлина

има изцеление,

има съвършена свобода.

Ще казвам, щом се събудя,

че Волята – това си Ти!

Няма вече какво да изгубя.

Разумът – това си Ти!

Какво още мога да поискам?

Знанието – това си Ти!

Какво още мога да изискам?

Властта – това си Ти!

Ще казвам вечер, преди да заспя:

"Благодаря!"

Заради мен Ти слезе от трона.

Защо да се оглеждам в хорските очи,

когато Ти си моето небесно огледало!