Небето бе проклело...
618
0
0
И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко,
светът ти бе обърнал рязко гръб.
Преди да се родиш на моя пристан
и в мене да приключи твоят път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Борисов Todos los derechos reservados
