Небето бе проклело...
616
0
0
И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко,
светът ти бе обърнал рязко гръб.
Преди да се родиш на моя пристан
и в мене да приключи твоят път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Борисов Всички права запазени
