Небето би била душата ми
Да бях и аз луна, и като нея луда
изпълнена над теб със светлина,
да бях, поне звезда красива,
а аз съм само влюбена жена...
Кога? И как? И кой ме е орисал,
да тичам срещу себе си без жал,
нима и дяволът ме е проклинал,
да нося своят свят товар?
Да бъда болка в тишината,
да бъда пепел след пожар,
ако любов такава има,
аз неин образ съм в печал.
Да бяха облаци очите ми,
над теб обсипали звезди,
небето би била душата ми,
а слънцето във него, ще си ти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
