6 feb 2007, 23:50

Небето би била душата ми

  Poesía
793 0 16

Да бях и аз луна, и като нея луда
изпълнена над теб със светлина,
да бях, поне звезда красива,
а аз съм само влюбена жена...
Кога? И как? И кой ме е орисал,
да тичам срещу себе си без жал,
нима и дяволът ме е проклинал,
да нося своят свят товар?
Да бъда болка в тишината,
да бъда пепел след пожар,
ако  любов такава има,
аз неин образ съм в печал.
Да бяха облаци очите ми,
над теб обсипали звезди,
небето би била душата ми,
а слънцето във него, ще си ти...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...