29 feb 2008, 8:16

Небето ме погледна във очите...

1K 0 6
  Здравейте! Този сайт е едно голямо изкушение!!! Досега само участвам във форума, но понеже в момента редактор обработва стихосбирката ми, която скоро се надявам да излезе под името "Звездни криле", не си позволявах, заради авторските проблеми да пусна нещо тук. Е, престраших се! Това е последното ми вдъхновение, което ви подарявам.

Небето ме погледна във очите.

Оставих го да потече във мен -

със пенести искри да ме измие

като бушуващ, ненаситен водопад.

В спокойна и лъчиста песен да се лее

до езерната тиха светлина на моята душа.

 

Небето ме погледна във очите

със трепета на пърхащи криле.

Сега е в мен Око към всичко и към всички...

Сега съм млечносиня и кристална...

Светът край мен е млечносин -

и Слънцето, и птиците, цветята...

И думите, изречени на глас,

и тези, спотаени в тишината...

 

Небето ме погледна във очите.

До мен човекът млечносин е.

Небе е - част от мен, от мойта синева,

от гълъбите млечносини

и млечносинята Луна...

 

Небе съм. Погледни ме!

 

28.02.2008 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....