29 feb 2008, 8:16

Небето ме погледна във очите...

1K 0 6
  Здравейте! Този сайт е едно голямо изкушение!!! Досега само участвам във форума, но понеже в момента редактор обработва стихосбирката ми, която скоро се надявам да излезе под името "Звездни криле", не си позволявах, заради авторските проблеми да пусна нещо тук. Е, престраших се! Това е последното ми вдъхновение, което ви подарявам.

Небето ме погледна във очите.

Оставих го да потече във мен -

със пенести искри да ме измие

като бушуващ, ненаситен водопад.

В спокойна и лъчиста песен да се лее

до езерната тиха светлина на моята душа.

 

Небето ме погледна във очите

със трепета на пърхащи криле.

Сега е в мен Око към всичко и към всички...

Сега съм млечносиня и кристална...

Светът край мен е млечносин -

и Слънцето, и птиците, цветята...

И думите, изречени на глас,

и тези, спотаени в тишината...

 

Небето ме погледна във очите.

До мен човекът млечносин е.

Небе е - част от мен, от мойта синева,

от гълъбите млечносини

и млечносинята Луна...

 

Небе съм. Погледни ме!

 

28.02.2008 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...