Небето ме погледна във очите...
Здравейте! Този сайт е едно голямо изкушение!!! Досега само участвам във форума, но понеже в момента редактор обработва стихосбирката ми, която скоро се надявам да излезе под името "Звездни криле", не си позволявах, заради авторските проблеми да пусна нещо тук. Е, престраших се! Това е последното ми вдъхновение, което ви подарявам.
Небето ме погледна във очите.
Оставих го да потече във мен -
със пенести искри да ме измие
като бушуващ, ненаситен водопад.
В спокойна и лъчиста песен да се лее
до езерната тиха светлина на моята душа.
Небето ме погледна във очите
със трепета на пърхащи криле.
Сега е в мен Око към всичко и към всички...
Сега съм млечносиня и кристална...
Светът край мен е млечносин -
и Слънцето, и птиците, цветята...
И думите, изречени на глас,
и тези, спотаени в тишината...
Небето ме погледна във очите.
До мен човекът млечносин е.
Небе е - част от мен, от мойта синева,
от гълъбите млечносини
и млечносинята Луна...
Небе съм. Погледни ме!
28.02.2008 год.
© Дорина Василева All rights reserved.
