Небето заваля
Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни.
Навярно затова летят високо,
гнездото им е люлка от сърдечност.
Към синьото откриват сто посоки,
небесен ручей дирят за утеха.
Жадувах с този ручей да се слея.
(Нали ми обеща да не пресъхва).
Да се превърна в белоснежен лебед, ...