Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
10.05.2015 г., 13:20 ч.

Небето заваля 

  Поезия » Друга
408 0 6

Небето заваля

 

Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни.


Навярно затова летят високо,
гнездото им е люлка от сърдечност.
Към синьото откриват сто посоки,
небесен ручей дирят за утеха.

 

Жадувах с този ручей да се слея.
(Нали ми обеща да не пресъхва).
Да се превърна в белоснежен лебед,
че вълчата ми същност е присъда.

 

Небето ме пригали щом притихнах
и заваля с най-нежния си шепот.
Повдигнах се на пръсти да го стигна
и птица чух да бие във сърцето ми.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти!
  • Харесах!
  • Определено много харесах

    П.С. по не знам каква причина прочетох

    (Нали ми обеща да не пресъхваМ).
  • Звучи като нежна мелодия!
    Докосва! Поздрави!
  • С Анастасия!Харесах!
  • С нещо ми напомня стихотворения на Илко Илиев /poeta/.
    С пригалването, с това, че небето завалява с най-нежния си шепот.
    При първия прочит не обърнах внимание на автора и бях сигурна, че чета поезия на Илко Илиев, но останах учудена, че не е така.
    Харесва ми. Поздравления!
Предложения
: ??:??