26 jul 2018, 20:39

Небивало ми е...

  Poesía » Otra
1.1K 10 13

Небивало ми е. И някак непонятно.

Какво ли не опитах против теб.

Отскубнах те, но те посях обратно.

Усетих. Нещо си отнех.

Дали не тръгвах против себе си,

когато ти обръщах гръб?

Отричах те, ала сърцето ми

крещеше, че си много скъп.

А може би съм се изгубила

из собствените си мечти

и в образа изваян някъде,

където се роят звезди...

To be, or not to be?

 

Ти истина ли си или не си

 

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Умееш да изразяваш чувствата си1
    Поздравления!
  • И непоправимо
  • Това е да си непростимо влюбен!
  • Поздравления и тук, страхотно пишеш!
  • :"Отскубнах те, но те посях обратно..."Много ми хареса! Понякога всички си задаваме такива въпроси и имаме такива съмнения! Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...