щураче (любимка)
133 4005
26.07.2018 г., 20:39 ч.

Небивало ми е... 

  Поезия » Друга
942 10 13

Небивало ми е. И някак непонятно.

Какво ли не опитах против теб.

Отскубнах те, но те посях обратно.

Усетих. Нещо си отнех.

Дали не тръгвах против себе си,

когато ти обръщах гръб?

Отричах те, ала сърцето ми

крещеше, че си много скъп.

А може би съм се изгубила

из собствените си мечти

и в образа изваян някъде,

където се роят звезди...

To be, or not to be?

 

Ти истина ли си или не си

 

  

 

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво! Умееш да изразяваш чувствата си1
    Поздравления!
  • И непоправимо
  • Това е да си непростимо влюбен!
  • Поздравления и тук, страхотно пишеш!
  • :"Отскубнах те, но те посях обратно..."Много ми хареса! Понякога всички си задаваме такива въпроси и имаме такива съмнения! Браво!
  • Благодаря, Влад！
  • Благодаря ви！
    Лесно приемаме за реалност това, което ни се иска . И се питам хубаво ли е това или не
  • Чудност...
  • Браво,прекрасно описваш младежките трепети!
  • Щураче, задавай си въпроси, отговорите са някъде в сърцето ти, което жадува любов и всеотдайност!
  • Хубав стих,много хубав.Поздравления.
  • Истината е тази, която усещаме и в която вярваме...Харесах!
  • "Дали не тръгвах против себе си,
    когато ти обръщах гръб?"
    Любовта не е само щастлива усмивка – в нея има и драматични моменти...
    Уловила си един от тях, Дарина.
Предложения
: ??:??