Небивалост

Нула (Емил)
17 5

11 may 2016, 11:48

Poesía » De amor

541 0 1

Вали нагоре дъжд

и огънят студен е,

когато ме избягваш

и се лъжа, че си ти,

онова, което...

гласа ми мигом (зимно) кара да звънти

на коледни камбани

и на уютна трапезария;

на плажен пясък в Бали,

на старата Италия.

Но ето, че в небивалост

убийствена делюзия

се вкарвам, ерозирайки

и ставайки дифузия

на ниско самочувствие и жажда за любов

които се завиват пак в небивалост до гроб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.