11 мая 2016 г., 11:48

Небивалост 

  Поэзия » Любовная
542 0 1

Вали нагоре дъжд

и огънят студен е,  

когато ме избягваш

и се лъжа, че си ти,

 

онова, което...

онова, което...

гласа ми мигом (зимно) кара да звънти

на коледни камбани

и на уютна трапезария;

на плажен пясък в Бали,

на старата Италия.

 

Но ето, че в небивалост

убийствена делюзия

се вкарвам, ерозирайки

и ставайки дифузия

на ниско самочувствие и жажда за любов

които се завиват пак в небивалост до гроб.

© Емил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??