Небивалост
Вали нагоре дъжд
и огънят студен е,
когато ме избягваш
и се лъжа, че си ти,
онова, което...
онова, което...
гласа ми мигом (зимно) кара да звънти
на коледни камбани
и на уютна трапезария;
на плажен пясък в Бали,
на старата Италия.
Но ето, че в небивалост
убийствена делюзия
се вкарвам, ерозирайки
и ставайки дифузия
на ниско самочувствие и жажда за любов
които се завиват пак в небивалост до гроб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Все права защищены
